БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ 3

КАКВО СЕ СЛУЧВА МЕЖДУ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА СЕНКИ И ПОДХОДА „ПРАВИМ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ”?

 

Връщане към начало на статията:

Безследно изчезнал 1 - Кликнете ТУК
Безследно изчезнал 2 - Кликнете ТУК

 

Продължение на темата …

По света

Според данни от 2005 г. над 100 000 души годишно са обявени за изчезнали в Канада, около 4 800 души все още са документирани като липсващи след една година и приблизително 270 нови случаи на отдавна изчезнали лица са докладвани годишно.

Според данни от 2007 г. във Великобритания 205 от всички изчезнали деца на възраст от 1 до 4 годишна възраст се намират в рамките на 8 минути след подаване на сигнала за изчезване, а 99% от всички обявени за издирване в тази възрастова група – до 196 минути. От друга страна, статистиката показва, че деца от 5 до 8 години, се намират далеч по-бавно. 99% от изчезналите деца в тази възрастова група се намират в рамките на 30 часа. Причината за това забавяне може би се дължи на факта, че на тази възраст децата вече ходят на училище и се научават да изминават по-големи разстояния сами. С напредването на възрастта времето за издирване на изчезнали деца и пълнолетни лица се увеличава драстично. Например 99% от децата между 15 и 16 години във Великобритания се намират в рамките на 19 дни (Gibb &Woolnough, 2007).

За безследно изчезнали лица с българско гражданство, по данни на ИНТЕРПОЛ, към 05.2015 г., се считат 137 души, а 66 са издирвани, защото са се укрили от съдебното производство.

За съжаление, няма актуална информация за 2015 г., касаеща броя изчезнали лица, идваща от полицейските органи. Според различни източници броят варира значително. Причини за това можем да открием в някои архаични практики в отговорните институции, като например обстоятелството, че бюлетините на МВР не са централизирани, понякога (но не рядко) съдържанието в тях се пише на ръка в свободен текст, което предполага значителна административна работа на полицията.Също така, изложеното по подобен начин възпрепятства хората да следят актуалните новини своевременно. В различни РП управления не се актуализира съдържанието на секцията, свързана с изчезнали лица и съответно новите случаи на безследно изчезнали лица не се обявяват никъде.

Единственият публичен регистър в България, в който информацията е централизирана и може да се счита за официален източник, е lipsva.com.

По-рано ви бях споменала за тази страница. Сайтът черпи информация не само от сигнали, подавани от роднини на жертвите, но и от регистрите на различните районни полицейски управления.

Според този интернет сайт до 2015 г. за безследно изчезнали се считат около 583 души, от които 332 – мъже и 251 – жени. Този регистър е създаден през 2010 г., като най-старият регистриран случай в него е от 1987 година. Пак според същия регистър към днешна дата са намерени около 499 лица, от които 215 са мъже, а 284 – жени. Най-старият регистриран разкрит случай е от 1998 година. От анализа на информацията за тези случаи може да се направи извод, че като цяло изчезналите лица са намирани в рамките на няколко месеца, като най-бързо това се е случвало за няколко часа, а най-бавно – в рамките на няколко години.

От наличните сведения не става ясно дали безследно изчезналите лица са открити живи и дали са жертва на конкретнo престъпление или е ставало дума за бягство от дома.

Редица изследователи подчертават, че е налице сложна система от поведения и реакции, които обграждат случаите на безследно изчезнали лица (Stevenson, Woolnough& Fyfe, 2013). Макар че в редица примери няма налице престъпление, свързано с изчезването на дадено лице, може да има фактори, отнасящи се до системата на наказателното правораздаване; свързани с мотивите на изчезналия и др. От друга страна, причините за изчезването може да са изцяло свързани със странични фактори, отнасящи се до социални проблеми; проблеми, свързани с физическото и психическото състояние на изчезналото лице; изоставяне на деца и други. В редица случаи обаче става въпрос за комбинация между престъпни действия и социални проблеми.

Всички обявени до тук данни не са просто архиви и някаква празна статистика. Това са реални случаи на изчезнали лица – всеки със своята специфична лична история. Независимо дали представените тук данни са реални – дали става дума за много повече случаи или напротив, в крайна сметка е ясно едно:

Всяка година изчезват лица, чието намиране, дори да е факт, може да се ускори значително, посредством подобряване на методите, използвани от ангажираните и отговорни за това институции.

Затова е и призивът ми към всички – нека разсеем сенките и изпълним със съдържание фразата: „Правим всичко възможно по силите си.”

Не е трудно.

 

Юрукова, М. Психологически анализ на писмени показания в случаи на безследно изчезнали лица. Дипломна работа, София, 2015 г.