БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ 1: КАКВО СЕ СЛУЧВА МЕЖДУ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА СЕНКИ И ПОДХОДА „ПРАВИМ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ”?

 

В следващите редове ще „събудя” обсъждането на една леко позабравена и някак овехтяла тема – безследно изчезналите лица.

Както всичко останало в България, и тази тема беше сензация преди няколко години. Във всяка вечерна емисия гръмко новинарите съобщаваха изчезването на някой индивид, но не след дълго журналистическият интерес се насочи към други теми. Простете за черногледото ми мислене, но считам, че безследно изчезналите лица не са и не бива да са новината на деня.

Те са реални личности със своите злочести съдби и със своите почернени семейства, които тънат в неизвестността години наред (понякога и десетилетия) и ходят от врачка на врачка да им гледа – да им предсказва – „Ще се върне ли?“, „Добре ли е?“ „Жив ли е?“. Последният въпрос задават някак глухо, едвам чуто … може би никога не го задават, за да не чуят отговора. Тези семейства гаснат ден след ден – търсят следи, преследват сенки, привиждат им се видения и живеят с едничката надежда – техният близък да се върне при тях жив и здрав …

През последните 15 – 20 години в България са изчезнали стотици лица, чиято съдба е неизвестна и до днес и за които обществото дори и не подозира. Благодарение на улеснената комуникация, възможностите в интернет пространството и наблюдаваната в последните години по-активна гражданска инициативност, в медийното пространство все повече се отразяват различни случаи от цялата страна, но не достатъчно. Пример за сериозната ситуация е гр. Добрия – град, станал известен с прозвището „Бермудския триъгълник“, от който от години са обявени за изчезнали десетки лица, много от които и до днес са в неизвестност.

Въпреки интереса мерките, които се вземат за промяна на ситуацията, са нищожни. В България има няколко обществени организации, чиято цел е да подпомагат издирването на безследно изчезнали лица. Преди няколко години (в края на 2012 г.) в страната се въведе и гореща телефонна линия за изчезнали деца 116 000. Номерът е единен за всички страни от ЕС, но сякаш тази информация остава в периферията на общественото внимание, тъй като няма достатъчно гласност за проекта. Съществуват няколко създадени групи с фокус върху темата в социалната мрежа Facebook, но информацията е твърде разпиляна и разпокъсана. Единственият създаден публичен регистър до този момент е този на Боян Юруков[1]lipsva.com, като целта на проекта е да подпомогне близките на изчезналите в бързото разгласяване на информация, която би могла да подпомогне тяхното намиране. Подобни частни инициативи успешно са реализирани в много европейки страни.

Знаете ли, че има изчезнали лица, които се обявяват дни по-късно, а някой дори и не присъстват? В тази връзка – някой правил ли си е труда да влезе в страницата на МВР и провери дали информацията е актуална?

Причините за това могат да са много и различни, но една от най-възмутителните може да бъде формалният подход на някоя „административна лелка“, която не е успяла да качи съобщението – дали заради писането с два пръста или заради липсата на ангажираност. Един човешки живот не може да бъде маловажен, не може да бъде „похарчен” заради некомпетентност, не може да бъде проста статистика, която да гледаме в цифри и имена,и които да отлагаме да обявим в някой следващ момент, защото сега имаме по-важна или по-спешна работа. Нека не забравяме, че от тази привидно маловажна задача – ще се качи ли някакво съобщение или не – зависи намирането на човек!

Следва продължение …

 Юрукова, М. Психологически анализ на писмени показания в случаи на безследно изчезнали лица. Дипломна работа, София, 2015 г.

 [1] Боян Юруков стартира блог през 2007 г. – бизнес, IT иновации, политика и дава точни анализи и коментар обосновани на алгоритми и статистики. С него печели уеб-награди, а по-късно става и създател на единствения у нас публичен регистър за безследно изчезнали – lipsva.com.