БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ 2

КАКВО СЕ СЛУЧВА МЕЖДУ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА СЕНКИ И ПОДХОДА „ПРАВИМ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ”?

Връщане към начало на статията: Безследно Изчезнал 1 - Кликнете ТУК

Продължение на темата …

Първите часове след изчезването на човек са най-критични, твърдят експертите.

В този времеви отрязък шансовете да бъде открит човек са най-големи, тъй като жертвите е възможно да бъдат намерени в непосредствена близост до мястото, на което са видени за последно, поради невъзможността да се измине голямо разстояние за кратък период от време.

В България обявяването на едно лице за безследно изчезнало може да се случи от петнадесетата минута на приемане на сигнала за изчезнал човек от страна на близките му до най-късно двадесет и четири часа след това, като давността на издирването е двадесет години, въпреки че ако бъде подаден сигнал след изтичане на срока, органите на реда могат да подновят разследването.

Реалността за жалост е друга – обикновено, когато се подаде сигнал в даден час, обществеността няма достъп до тази информация, тъй като тя не е централизирана (спомнете си за „административната лелка“ от предната статия), а медиите излъчват подобни новини в единични случаи, и то дни и седмици след това.

Криминалистите от отдел „Издирване“ на СДВР отчитат негативна тенденция, която сочи, че през последните години се увеличават случаите на изчезнали лица с тревожни темпове. В свое интервю Бойко Ганчевски[1] заявява, че една от основните трудности в разследването на безследно изчезнали лица е, че не може да се установи мотивацията зад тяхното изчезване, докато те не бъдат намерени. Ганчевски добавя, че увеличаването на броя на безследно изчезнали лица е свързано с наличието на икономическа криза или при военни конфликти.[2] Ако приемем това твърдение за вярно, то е подкрепено от задълбочаващите се икономически затруднения в България през последните години.

У нас броят на издирваните лица е между 25 и 31 000 годишно, като в това число са включени както безследно изчезналите лица, така и укриващите се от наказателното преследване.[3]

Според неофициални данни, излезли в медийното пространство, около 25% от безследно изчезналите лица са убити. През 2013 г. бе обявено, че за около една година ще бъде изградена паралелна с МВР система за издирване на безследно изчезнали деца. Проектът се нарича „Изграждане на национална система за ранно известяване за изчезнали или отвлечени деца в България“. До същата година броят на безследно изчезналите деца е бил около 45. Към днешна дата тази система съществува все още само на хартия.

Дори при наличие на бърза реакция от отговорните по закон институции и добрата информираност на гражданите, считам, че е важен и начинът, по който се реагира.

Важно, и от критично значение, е какви средства се използват, как се събира и анализира информацията, от кои хора и свидетели и по какъв начин се събира информация в разговорите и интервютата за даване на показания, каква е целта на тези писмени съобщения и пр.

Случаите на безследно изчезнали лица са едни от най-трудните за разследване  и разкриване именно поради оскъдната информация, която е налична.

Нека видим и другата страна на монетата.

Сериозен проблем, пред който се изправят структурите на МВР и ангажираните с проблема институции, е мълчанието и липсата на заинтересованост от страна на гражданите.

Подходящ пример за казаното дотук е станалият известен случай на 7-годишно изчезнало дете, Веселин Игнатов, от с. Курило през 2010 година. Тогава, в продължение на един месец, полицията и медиите показваха снимка и информация за изчезналото момче. Впоследствие, Веселин бе открит удавен в река Искър. Известно време след това е установено, че още на първия ден от изчезването му двама продавачи са забелязали детето да тича към Искърското дефиле, но не са съобщили нищо на полицията, въпреки призивите за помощ към обществеността.

Днес, все повече имам усещането, че многобройните идеи за решаване на проблема остават нечути и неприложени. Отлагат се за „по-добри времена”, подценяват се с идеята – „къде по-сериозни неща има за решаване” и „при нас в България това не е толкова сериозен проблем – да му мислят другите..”

Мога да давам още много примери за рационализация на невземането на мерки и непредприемането на действия в конкретни посоки.

През последните години изслушах много интервюта, прочетох много журналистически статии, но всичко се случва в полето на добрите намерения, при „предстоящите“ проекти в необозримото бъдеще и така добре познатото лишено от съдържание изречение – Полицията прави всичко по силите си.“.

Следва продължение …

 Юрукова, М. Психологически анализ на писмени показания в случаи на безследно изчезнали лица. Дипломна работа, София, 2015 г.

[1] Проф. Бойко Ганчевски е завършил право и психология в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това защитава докторска дисертация в Москва. Директор на Институт по психология към МВР в периода 1995 – 2001 година.

[2] Извлечено от https://www.youtube.com/watch?v=C7jWbTV_ogQ.

[3] Извлечено от https://www.youtube.com/watch?v=C7jWbTV_ogQ.