Годината е 2017-та. Светът, от неразбрано кога, заживя в страниците на научната фантастика. Към набора си от герои за подражание, освен тези от „Междузвездни войни“, прибави и тези от „Игра на тронове“, и някой друг нов вампир за повече цвят. Не минава и ден, в който да не ползва продукта на Марк Зукърбърг, или да не се почувства гладен, защото Стив Джобс така го посъветва.

Ето така живее съвременната човешка популация, а вие, в частност, управлявате бизнес или сте мениджър във фирма, или… си мечтаете да станете такива. Съзнавате, че освен свежи идеи за бизнеса, е нужен и още по-свеж подход към човеците, които ще управлявате. Обаче не е лесно. Как да ги накарате да бъдат общност? От една страна „дамите“ в офиса, тайно прелистват „Стопанката на Господ“, от другата – госпожиците кликат из „фейса“, жадно поглъщайки всяка новост около био-препоръките за вечна младост. А между тях представителите на силния пол, къде умело, къде не, поддържат баланса в офиса. Както казах, не ви е лесно. Де да имахте  супер сили на герой или малко от генетичния фонд на онези двамата – Стив и Марк, друго щеше да е.

Добра новина. Между въпросните гении и герои има нещо общо – знаят как да привлекат и задържат внимание, да управляват емоциите на хората, да ги накарат да им повярват и следват. Иначе казано, емоционално интелигентни са и умеят да управляват хора. И вие можете. Повдигате вежди, виждам, недоверчиво. Аз обаче искам не да ми повярвате, а само да опитате това, което ще предложа. А то ще бъде рецепта за емоционално управление на хора. Както във всяка рецепта, ще имате свободата да  променяте и прибавяте и от съставките да направите нов продукт.

Емоционалната интелигентност (EQ) е способността човек да разбира собствените си емоции и тези на другите, да контролира емоционалните процеси в себе си и да избира как да реагира. А когато става въпрос за  група – да управлява и поддържа емоционалния климат в нея.

Като нужни продукти за постигане на емоционална интелигентност американският психолог Даниел Голман определя следните пет елемента:

Самоосъзнатост – Осъзнаване на собствената личност, на собствените възможности, намерения, желания, цели и последствия от дейността ѝ. Изгражда се като първо човек се научава да разбира собствените чувства и емоции. Следващата стъпка води към умението да си дава ясна сметка какви внушения отправя с поведението си към околните.

Саморегулация –Това е способността да се контролират емоции и импулси. Ясно е, че този елемент е в пряка зависимост от първия. Хората, които се саморегулират обикновено не позволяват на себе си да станат твърде агресивни и не взимат импулсивни решения, бързо се справят с негативните си преживявания.

Мотивация – е движещата сила към постигането на определени цели. Тя може да бъде вътрешна  – настъпва, когато хората са вътрешно мотивирани, за да създадат нещо, което предизвиква задоволство у тях и външна  – хората се мотивират от външно задоволство като пари, оценки, от друга личност.

Емпатия – е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Емпатията помага в общуването, в разбирането на  гледната точка на отсрещната страна, подсказва какви думи да се използват или избягват в разговора.

Социални умения – или умения за общуване, въздействие и взаимодействие със света около нас, като се избягват конфликтите и социалната дисхармония.

Защо познаването и усвояването на петте елемента да ви е нужно? За да сте успешни в играта „управление на хора“. Има различни стилове и разбирания за това как се управляват хора. Едно е общото между тях – все по-голямото значение, което се отдава не само на добрите знания и опит, но и на умението да се водят здравословни междуличностни отношения. За целта е нужно да се установи добра обратна връзка между ръководител и подчинен, част от която е и разпознаването на емоциите и чувствата на другия. Да е социално компетентен, да умее да мотивира, да създава и поддържа добър работен климат са новите предизвикателства към качествения ръководител. Осъзнаването, че този подход ще доведе до по-добри работни резултати, е важна крачка към успех при управлението на хора. Накратко, съвременният ръководител притежава емоционална интелигентност, умело разпознава и съчетава нейните пет елемента при изграждане на подход към отделния служите и към екипа като единна система.

Сега най-важното – да запълним казаното до тук с практическо съдържание и да го размесим за един успешен резултат или вашата рецепта за емоционално и интелигентно управление на хора.

Първото, което ще ви предложа да опитате, е да помълчите известно време.

Колкото можете и колкото ситуацията го позволява. Целта на вашето мълчание е да откриете до каква степен колегите ви са развили своята емоционална интелигентност. В тишината човек се заслушва и обръща внимание на това, което говорят другите. След време започва да ги опознава и разбира. Всеки има свой начин на светоусещане, общуване, изразяване, често различен от вашият  собствен. Това дразни, изнервя и нерядко е в основата на междуличностните неразбирателства. Тези последните пък имат навика да се задълбочават. Въпросът е струва ли си заради дреболия, като различните навици в общуването, да си създаваме врагове и да губим време в негативни емоции и да не развиваме емоционалната си интелигентност. Когато се заслушате, ще намерите отговор на този въпрос. Голямата ползата от това начинание е, че когато опознавате другите, разбирате по-добре своите силни и слаби страни, работите ефективно върху личностното си и емоционално израстване. Самоосъзнатият човек вярва в себе си и има доверие в другите, уверено следва целите си. (Моля да отбележите, че не ви мъча с дихателни техники. Но доброто количество кислород е препоръчително, ако ви се докрещи в етапа на мълчание.)

Второто ще определя с общото название „създай културен модел на работното място“. Той е важен, защото определя водещите ценности, критериите, по които ще се развиват емоционалните отношения в групата и поведенческите стратегии в работна среда. Звучи сложно, всъщност не е. Това са техники, чрез които ще изградите умения  у себе си и у другите, за да контролирате ефективно реакциите си в различни ситуации. Те ще ви дадат нов поглед над управлението на хората, ще подобрят емоционалния климат на работното място, а околните ще ви се доверяват и ще ви следват. Ето ги и тях:

Колкото по-добро е умението на даден човек да се изразява с думи, толкова по-точно той разбира своите чувства, причината за тях и как да постъпи в емоционална за него ситуация. Представете  си следното: при вас идва колега и  казва „зле съм“. Какво правите?

Опитайте се да го подтикнете да изрази състоянието си с колкото може повече думи  – „тревожа се, тъй като… “,   „изморен съм от …“ , „дразни ме“,  „разочарован съм, защото…“. Тази техника подкрепя процесите на самоопознаване и саморегулация. Като стимулирате другите да описват онова, което изпитват, ще им помогнете да осмислят и рационализират преживяванията си и да се справят с възникналата ситуацията без излишно напрежение. Освен всичко друго, този разговор ще способства за изграждане на емпатия между вас, защото събеседникът ви ще се почувства разбран.

Винаги възникват грешки. Понякога те струват скъпо и причиняват големи и главоболия.

На вас се пада нелеката задача да отиграете ситуацията, така че да поправите последствията и в същото време да запазите добрият тон и климат в групата. Ето ви чудесен шанс да приложите емоционална интелигентност в действие и да демонстрирате социалните си умения.

Разгледайте причините за случилото се спокойно със сгрешилия или с екипа без да поставяте „етикети“. Разговаряйте, като изследвате процеса и резултатите от него. Търсете възможности и потенциали, които не са използвани, а не грешки и вина. Така успешно ще трансформирате неуспеха в успех.  По този начин ще научите служителите да не се страхуват и оправдават излишно, когато сгрешат,а да откриват слабите звена в работата си и да се развиват.  А нека само си представим онези ръководители, които използват техниката „размахване на пръст“  със специфичен поглед, говорещ: „знам какво направи миналото лято“, с цел добра превенция и контрол над грешките. Ефектът от този подход е стрес и у двете страни. Ако сте от тях, добре ще е да изведете екипа си от миналото и да заживеете в настоящето, като забравите за този подход. Живот в настоящето допринася и за неутрализиране на вечното „вайкане“ от мантрата: „Ех, как беше едно време“.

Разбира се, и при вас има поне един колега с много сложен характер, направо непоносим, до степен „тръпки да те побият“. Как да се справите с него?

Стъпка първа – ясно определете своите емоции към него, причината за тяхното възникване, какво в поведението му е неприемливо.

Оставете отговорите някъде встрани от вас. Поемете дълбоко въздух.

А сега – стъпка втора – погледнете на света през неговите очи, чрез неговите емоции. Помислете,  какво ги е породило?

Спокойно потърсете допирните ви точки по проблема, без емоции, с разбиране.

Поговорете.

Да намерите подход към отделната личност също е социално умение, мотивира и другите членове на групата да работят върху междуличностните си отношения.

 

Емоционално интелигентните хора разграничават предположенията от фактите и се справят със страховете си.

Дойде време да си поговорим за негативните мисли и реалните опасности. Един от най-често даваните съвети е „Не мислете за страховете си, привличате лошото като с магнит!“. Обаче, да си кажем истината, рядко се получава.

Всички хора изпитват страхове и имат негативни мисли, както и тези с високо EQ. Различни са начините, по които се справят. Ето един от тях: Вие ще представите  новата задача пред екипа си. Изпитвате страхове: „Задачата крие рискове от… Как ще я приемат? Ще успея ли да ги мотивирам?  Ако се проваля, хората (следва дълъг списък с имена) ще кажат, че нищо не става от мен.“ И така нататък, докато светът ви се събере в тъмно петно пред очите.

В този случай, останете за кратко сами. Нужно ви е, за да извикате на помощ емоционалната си интелигентност.

Запитайте се кое е обективно в страховете ви и кое е само тъмна мисъл. Това е самопознание в действие. Разбира се, мисълта няма да изчезне, но ще сте я осветили, тя няма да е силует от мрака, светлината винаги обезсилва страха. Въпреки „туп-туп“ в гърлото ви, представете си как излизате и успешно се справяте с проекта си. Така ще саморегулирате напиращите признаци на паника и ще ги замените с малко повече вяра в себе си. Може би изпитвате още тревога, но я контролирате. А останалата във вас щипка „сценична треска“ ви помага да дадете най-доброто от себе си. Увереността ви ще окаже благотворно влияние на това, как другите  ще възприемат информацията и на това по какъв начин ще ви подкрепят. Сега излезте от усамотението си и вървете при екипа. Успех! Следващият път ще е по-лесно, обещавам!

 

Годината е 2017, светът е яхнал технологичния прогрес и препуска  към бъдещето. А вие ръководите (или искате да ръководите) хора. И все по-добре разбирате, че ключът към вашият успех се крие в нещо толкова човешко като емоционалната интелигентност. Погледнете колегите си – те са вашите хора. Справили сте се чудесно дотук. Отчитате емоционалните им нужди, умеете да ги мотивирате, за да вървите напред.  На ясно сте с  вашите силни страни, на ум вече въвеждате промени, за да отстраните пропуските. Ще вземете под внимание моята рецепта, но ще направите своите избори, тъй като вярвате в себе си, разпознавате доброто в другите и  знаете как рационално да го използвате, в полза на общия успех.

Да, точно така управляват емоционално интелигентните ръководители.

 

Автор: Станислава Савова

 

Източници:

Даниел Голман (2000) – Емоционална интелигентност