Хората използват интернет за изследвания, търговски сделки, да общуват, да си направят ваканционни планове. Книги са написани очертавайки психологическите, както и функционалните предимства на Интернет в живота ни. С толкова много практически приложения на интернет признаците на пристрастяване могат лесно да бъдат маскирани или оправдани. Цялата информация е на наше разположение, на един „клик“ разстояние.

Време е да се замислим по какъв начин влияе на нашето мислене? Кога настъпва моментът, в който интернет започва да ни вреди?

Нека започнем с процеса на запомняне на информация.

Когато за първи път преживеем едно събитие, трябва да преобразуваме информацията в представяне(репрезентация), което може да се разположи в паметта (кодиране). Това представяне трябва да се задържи в нея (съхранение). И накрая, за да можем да го използваме, трябва по-късно да се възпроизведе чрез припомняне (извличане).

Когато отворим Google, мозъкът ни е подготвен за пресяване на информация (skimming), а не за задълбочено четене.

Това се дължи на факта, че по-голямата част от информацията, която буквално ни залива от социалните мрежи и онлайн медии е необятна и рядко конкретно свързана с интересите ни. Постепенно ние тренираме мозъка си да пресява новата информация, вместо да я съхранява. Това се превръща в навик, който формира бъдещото ни поведение и оказва влияние не само върху това как запомняме, а как четем и дори как мислим.

В статията си “Is Google making us stupid?” писателят Никълъс Кар пише за начина, по който прекаленото време, което прекарва в интернет е променило способността му да запомня информация. Той, както и негови колеги, твърдят, че начинът, по който четат и изобщо мислят е изкривен благодарение на все по-дългото време, което прекарват пред монитора (Carr, 2008).

Множество изследвания подкрепят теорията, че интернет оказва влияние върху паметовите процеси.

Психолозите Б. Спароу, Дж. Лиу и M. Вегнер са провели няколко изследвания през 2011, резултатите от които показват, че хората първоначално се сещат да проверят отговора на дори елементарен въпрос в интернет, вместо да се опитат да отговорят сами.

В един от експериментите, изследователите искат да проверят дали хората запомнят информация, до която им е казано, че по-късно ще имат достъп. Оказва се, че тези, които мислят, че компютъра ще запази това, което са записали си припомнят значително по-малко от другите изследвани, на които е казано, че след като се въведе информацията, ще бъде изтрита. В трети експеримент изследват доколко хората ще запомнят къде да проверят дадена информация (директорията в компютъра) и също до каква степен са запомнили съдържанието. Резултатите от това изследване показват, че най-добре са запомнени твърденията, за които изследваните лица мислят, че ще бъдат изтрити веднага след като са ги записали (Sparrow, Wegner, Liu, 2011).

Toзи феномен е наречен от тях Google effect, или дигитална амнезия – тенденцията да забравяме информация, за която знаем, че ни е достъпна по всяко време, ако използваме интернет.

В експериментите на когнитивните психолози Б. Сторм, Ш. Стоун и А. Бенджамин се проверява как нуждата да използваме Google, когато търсим информация за нещо, се увеличава повече след всеки път, когато го направим. Изследваните лица са разделени на две групи – едната използва интернет, за да отговаря на тривиални въпроси, а другата разчита на своята памет. След това им се задават по-сложни въпроси и на всички се дава възможност да ползват интернет.

30% от участниците, които са използвали търсачката, вместо към паметта си, отново се връщат към смартфона си, преди изобщо да се опитат да помислят сами.

Резултатите от този експеримент водят до извода, че такъв тип поведение е много вероятно да се повтори и впоследствие да се изгради като метод, до който да прибягваме веднага щом изпаднем в подобна ситуация (Storm, Stone, Benjamin 2016).
Време е да се замислим дали все по-често не използваме мрежата като „външна памет“?

Технологията е създадена, за да ни помага но замислете се какво би станало, когато „не сме на един клик разстояние“ от важната за нас информация и трябва да „отворим“ файл в паметта си, който реално не сме записали?

 

Автор: Георги Атанасов

Литература:
P. Стърнбърг.: Когнитивна психология, 2012, („Изток-запад“)

B. Sparrow, D. Wegner, J. Liu: Google Effects on Memory: Cognitive Consequences of Having Information at Our Fingertips, 2011;

В.Storm, S. Stone, A. Benjamin: Using the Internet to access information inflates future use of the Internet to access other information, 2016;H. Cash, C. Rae, A. Steel, A. Winkler Internet Addiction: A Brief Summary of Research and Practice, 2012;