Престъпни модели

 

Хората зависят от своите навици и тяхното поведение до голяма степен е предсказуемо. Ако това не беше така, психолозите и криминолозите не биха могли да извършват анализи и да изграждат психологически профили и каквито и да било обяснителни модели на човешкото поведение. Много престъпници извършват престъпления по точно определени причини и предприемат повтарящи се действия. Някои от тях си имат „запазена марка“ или „подпис“, което ги разграничава от други извършители.

Методите и действията, които престъпниците използват при извършването на едно престъпление, се наричат почерк на извършителя (Modus operandi).Разпознаването на този почерк може да помогне за установяването на самоличността на извършителя.

Modus operandi е латинският термин за начин или метод на действие.

В миналото се е смятало, че всеки престъпник има точно определен почерк и никога не променя метода си на действие. Например, през 70-те години за нюйоркската полиция е относително лесно да разпознае действията на Дейвид Берковиц, наричан „сина на Сам“ и „убиеца 44-и калибър“. Всичките му жертви били млади момичета, с изключение на един мъж с дълга коса, за когото се смята, че Берковиц погрешка го взел за жена. Всички свои жертви той убива с оръжие от един и същ вид, през нощта.

Сходствата в престъпното поведение при определен вид престъпленияне са достатъчна основа за окончателни заключения. Тези сходства обаче много улесняват разследването.

 

Кои са Факторите, които влияят на Modus operandi?

Социалните науки дават редица обяснения за причините за извършване на престъпни деяния. Независимо кой възглед или теория споделяме, опитът показва, че повечето престъпления са мотивирани от един или от съчетание от няколко конкретни фактора:

  • Възможност – случайно или умишлено създадена;
  • Нужда – реална или въображаема;
  • Страст – независимо дали душевното състояние на извършителя е стабилно или не по време на извършване на престъплението;
  • Неадекватно социално поведение – неспособност за съпреживяване и липса на вяра в традиционните ценности.

 

Много престъпления могат да бъдат определени като престъпления на изникналата възможност. Този вид деяния не изискват почти никакво предварително планиране, затова е възможно да не се отличават с някакъв определен почерк на извършителя. Понякога възникват непредвидени обстоятелства пред извършителя. Това дава възможност за промяна на почерка на престъплението.

Трябва да се знае, че всички действия, извършени по време на престъплението, са важни потенциални доказателства и вероятни аспекти на почерка на извършителя. Получената чрез разпит информация, която изяснява действията на заподозрения(обкръжаваща среда, личностни диспозиции, интелект и др.), е от огромна помощ за аналитиците при установяване на самоличността му.

Какви са възможните заключения от данните за Modus operandi?

Информацията или версиите, засягащи почерка на извършителя, трябва да бъдат оценени в зависимост от степента им на вероятност. По-долу са изброени някои заключения, до които може да се стигне въз основа на анализ на данните:

  • Кражба, която се извършва по-скоро тайно, отколкото чрез насилие или измама, говори, че престъпникът не е агресивен физически и не е уверен в силите си;
  • Кражба, извършена тайно, може да означава, че жертвата познава крадеца, или че крадецът възнамерява да остане да живее на същото място и се опасява, че може да бъде разпознат по-късно, ако жертвата го види по време на престъплението;
  • Добре планираното престъпление изключва емоционално нестабилните от кръга на заподозрените;
  • Дадена сграда може да бъде избрана за нападение не само заради дейността,извършвана там, но и поради факта, че престъпникът е бил запознат с навиците на жертвата и с начина, по който ръководи делата си;
  • Кражба с взлом от жилище предполага, че престъпникът е познавал добре разписанието на хората, които живеят там;
  • Престъпление, извършено на място, посещавано само от хора, които работят или живеят в района, обикновено говори за местен престъпник;
  • Инструментите, използвани при престъплението, както и умението, с което са употребени, могат да насочат към професията или предишното занимание на престъпника;
  • Мястото на проникване (прозорец, задна врата,покрив) може да е било избрано след оглед на алармената инсталация на къщата;
  • Изборът на една или друга жертва може да е резултат от нейни делови разговори на обществени места, съхраняване на голяма сума пари на работното място и т.н.;
  • Човек с недъзи може да бъде отхвърлен като заподозрян в престъпление, изискващо значителна физическа сила.

 

Как могат да се използват данните за Modus operandi?

Различните аспектина почерка на извършителя имат различна стойност в зависимост от това, дали става дума за установяване на самоличността на престъпник, за неговото задържане или за предотвратяване на престъпление.

  • Съпоставянето на информацията за почерка на извършителя, получена от свидетелите на няколко обира, може да помогне за установяване на самоличността на заподозрения. Информацията за физическите му белези като черти на лицето, белези от наранявания,височина, тегло, помага да се създаде описание на заподозрения.
  • Данните за почерка на извършителя могат да послужат за определянето на вероятното време и място на бъдещи престъпни действия, следователно могат да бъдат предприети стъпки за тяхното предотвратяване.
  • Време на нападението. Точния час на извършване на престъплението трябва да бъде записан, ако е известен. Много престъпници действат в рамките на точно определен часови пояс, например между 21 и 23 часа. Други избират определен ден от седмицата или само през почивните дни. Затова часът и датата могат да се окажат идентифициращ признак.

Нападнато лице

Престъпниците често се насочват към хора с определено занятие или принадлежащи към определена социална среда. Трябва да си зададем въпроса какъв човек е жертвата, какъв е неговият произход.

Начин на нападение

Дава информация затова как е осъществено и изпълнено престъплението. Например, при разследване на грабеж, трябва да се покаже какво е принудило жертвата да предаде съответните вещи на престъпника. При сексуалните престъпления трябва да се включи причината, накарала жертвата да отстъпи пред нападателя – обещание за брак, подаръци, заплаха и др.

Средства на нападението

Това са инструментите, използвани за проникване. Средството за нападение може да бъде и физическа сила.

Цел на нападението

Целта може да бъде, например, сдобиването с пари, бижута, кожи,наркотици,оръжие и т.н. При престъпленията срещу личността цел на нападението или причина за извършване на престъплението може да са получаване на откуп, отмъщение, убийство. При случаите на убийство целта на нападението може да е грабеж или изнасилване. Други възможни цели са премахването на свидетел, наследник, задоволяване на сексуални желания и др.

„Запазена марка или особеност“

Това е личен навик, който престъпникът демонстрира. Например, „запазената марка“ на някои престъпници се характеризира със садистични или патологични действия. Колкото е по-необичайна „запазената марка“, толкова по-голяма стойност има за установяването на самоличността на извършителя. Това характерно поведение може да се проявява преди, по време или след извършването на престъпление.

Казаното от заподозрения

При разследване и докладване на престъпления като грабеж, измама, подправяне на документи, при които жертвата разговаря с престъпника, трябва да се обръща специално внимание на това, което заподозрения е казал и направил. Той може да има езиков дефект, маниер, диалект. Това би помогнало за установяване на самоличността му.

Написани думи или символи

Някои символи и думи обикновено се свързват с ритуални престъпления или с извършваните от секти престъпления. Най-общо може да се каже, че сектите са групи хора, които споделят системата от религиозни и нерелигиозни вярвания. Много символи, оставени на местопрестъплението, могат да са средство за установяване на точно определена секта, група, човек. Уличните банди също използват кодови системи от символи, надраскани по стените. Така изпращат съобщения помежду си.

В обобщение:

Косвената информация, която получаваме от почерка на един извършител, може да бъде изключително полезна при разследването и разкриването на редица престъпления. Тя ни дава възможност силно да стесним кръга от заподозрените, изваждайки на преден план специфични модели на човешкото поведение, характеровите диспозиции, устойчивите белези на личността и много други. Криминалната психология може да бъде само от помощ на компетентните полицейски органи в борбата за установяването на истината.

Автор: Даниел Генков

Източник:

Бърг, Б., & Хорган, Д. (2001). Криминалистика. София: Книгоиздателска къща Труд.