В днешно време почти няма домакинство, в което не се използва интернет. Всеки от нас намира различно приложение на онлайн мрежата, но независимо дали я ползваме с образователна цел, или просто искаме да видим последните смешни клипчета с котки, се забелязва тенденцията, че прекарваме все повече време в уеб пространството.

Според проучване на Pew Research Center от 2015 г, 73 % от американците използват поне един път на ден Интернет, а 21 % от тях са онлайн почти през целия ден (Perrin, Pew Research, 2015). Средните стойности на търсенията за един ден в Google са скочили от 9.800 през 1998 до над 7.760,000,000 за 2015 г (Statistic Brain, 2016).

Какво е пристрастяването към интернет ?

Зависимостта към интернет се формира както на биохимично така и на психично ниво. Диагностицирането на пристрастяването към интернет често е сложно. За разлика от зависимостите причинени от химически вещества или злоупотреби със субстанции, интернет предлага няколко преки ползи като технологичен напредък в нашето общество и не се възприема като нещо, което може да бъде причина водеща към зависимост.

Предвид нейната новост, симптоматиката на пристрастяването към интернет не може да се открие в първично клинично интервю. Докато самопрепратките за пристрастяването към Интернет стават все по-чести, често вече зависимия човек не се оплаква от пристрастяване към компютъра.

Хората могат първоначално да проявяват признаци на депресия, биполярно разстройство, тревожност, или обсесивно-компулсивни тенденции, които на по- късен етап от лечението от професионалист, да се класифицират като признаци от злоупотреба с интернет. По този начин, диагностицирането на пристрастяване към интернет при клинично интервю може да бъде предизвикателство. Важно е професионалистите да следят рутинно прекомерното използване на интернет като част от процеса на оценяване.
Официално пристрастяването към интернет все още не е класифицирано като нарушение в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-V). Въпреки това, експертите, които изучават този тип поведение, успяват да маркират някои основни характеристики на базата на свои пациенти и хора със сходни оплаквания.
През 1995 година, д-р Кимбърли Йънг за първи път идентифицира пристрастяването към интернет като отделно психологическо нарушение, използвайки обширни/подробни/ проучвания на интернет потребители.

След това първоначално проучване, изследванията на Йънг и други нейни колеги, класифицират различните начини, по които пристрастяването към интернет оказва негативен ефект върху живота на потребителите. Ранни проучвания сочат, че умерено до натрапчиво ползване на интернет води до:

– социална изолация и депресия,

– трудности във връзката и семейни раздори,

– академични провали сред студенти и

– проблеми в работната среда, като например понижена продуктивност и загуба на работата.

През 90-те, проучванията се стремят да определят как варира разпространението на нарушението, оценката е 6% измежду общото население ползващо интернет до 14% сред студентите (данните са за САЩ) (Young, 1997).

Какви са симптомите ?

  • Прекалено дълго време прекарано в интернет; загуба за представата за време онлайн.
  • Повтарящи се неуспешни усилия за контрол, прекъсване или спиране на употребата на интернет.
  • Чувство за неспокойствие, депресия или раздразнение при опитите да се намали времето прекарано в интернет.
  • Онлайн за повече време, отколкото сте предвидили.
  • Застрашили сте или сте рискували загубата на важни взаимоотношения, служебни отношения, образователни или кариерни възможности, заради прекаленото време онлайн.
  • Лъжете близките си относно времето, което сте прекарали в интернет.
  • Използвате интернет като начин да избягате от проблемите си или да успокоите неприятни чувства като вина, тревожност, депресия и др.

Какви са ефектите ?

Kaкто останалите зависимости, пристрастяването към интернет оказва негативно влияние в различни аспекти от живота на пристрастения. Най-вече са нарушени взаимоотношенията с околните.

Пристрастените към интернет хора рядко контактуват пряко с хора, което ги кара да изглеждат странни в очите на останалите, когато се опитват да проведат разговор с тях. Освен това, те често крият реалното време, което прекарват онлайн, което от своя страна може да доведе до подкопаване на доверието дори и в най- стабилните връзки. Нерядко се случва да се създават фалшиви онлайн личности или профили, които пристрастените използват за да се изживяват като друга личност. Най- често това са хора, които са с ниско самочувствие или страх от отхвърляне.
Много от хората, които се опитват да прекратят зловредните си навици свързани с прекаленото време прекарано в интернет проявяват симптоми сходни с абстиненцията – ярост, депресия, променливо настроение, тревожност, раздразнение, самота, неспокойствие, прокрастинация и др.

Kaкво е лечението ?

В България няма обособени центрове, които да се занимават основно с лечение на зависимостта към интернет. За разлика от лечението на други видове зависимости  при пристрастяването към интернет не се препоръчва абсолютно ограничение. Целта е по-скоро употребата да се сведе до разумни граници и да се съхранят взаимоотношенията с околните.

– Вместо да ограничавате напълно влизанията си в интернет, опитайте се да ги редуцирате.

– Обърнете внимание и на времето, което прекарвате онлайн. Наистина ли е нужно да правите точно това в този момент?

– Прекарвайте повече време с близките си. Организирайте събития заедно или игри-предизвикателства, в които технологиите са забранени.

– Ако не успеете да се справите сами или това, което правите не помага, винаги можете да потърсите помощ от своите близки или от психолог.

 

Автор: Георги Атанасов