Ходили ли сте скоро на футболен мач и били ли сте сред футболна агитка след загуба или победа на любимците им? Били ли сте на организиран протест или спонтанно формирала се тълпа, след някакво събитие? Попадали ли сте в голяма група от хора, обзета от силна емоция или увлечена да действа по определен, не винаги безопасен начин?
Дори да не сте, със сигурност се сещате за такива ситуации, в които феномените на групите и масовото поведение „помитат” като лавина всичко пред себе си.

Можем да открием множество примери за разрушителния потенциал на тълпата и масовите струпвания от хора.

  • През 1943 г. в Лондонското подземно бомбено убежище загиват 173 човека от задушаване и 92 са ранени от напиращите да влязат и обзети от страх хора, в резултат на паднал човек на най-долното стъпало на входа.
  • През 1971 г. в края на безрезултатен мач на стадион „Иброкс парк“ в Глазгоу 66 човека загиват, а много повече са ранени при опит да се върнат отново на стадиона след като са го напуснали. Връщането им е провокирано от възгласите на стадиона за отбелязан гол.
  • През 1999 г. на ежегоден бирен фестивал в Минск, Беларус загиват 53-ма човека на вход за достъп до (може и без това) метрото, след като около 2500 души се втурват да търсят подслон към спирката от внезапно изсипалите се дъжд и градушка.
  • През 2001 г. в навечерието на Коледа около 600 деца напират да влязат в дискотека „Индиго“. Първите врати на нивото на улицата са отворени. А вторите, в края на тясното и заледено стълбище, остават заключени. Част от децата губят равновесие и падат по заледените стъпала на заведението. Получава се „ефектът на доминото“. Първите паднали повличат след себе си останалите. 24 деца са премазани под натиска на тълпата. Седем от тях умират от задушаване.

Случаите са много, трагични, носят много болка за загубата и дори когато се отразяват годишнините от трагичните събития, отново акцентът е върху трагедията и не толкова върху същността и причините за тези събития.

Какви са характеристиките на масовото поведение и неговите различни проявления?

Човекът е „социално животно”, което в стремежа си да запази най-ценните си природни дадености като живота и здравето, винаги, независимо от желанията си, участва в определени групи, йерархии и организации. Така се формира и масовото поведение. То е поведението, което реализираме, когато сме част от цялото, от колектив, маса или тълпа. Понякога то е доста различно от това, което бихме предприели, ако сме сами и действаме като индивид, а не като част от групата.
Груповото обединение, определяно като „колектив“ от социално-психологична гледна точка, синтезира най-положителните страни и характеристики на масовата психика. При него е налице хармоничност между личността и другите хора, между отделния индивид и цялото.
Понятия като “тълпа” и “маса” често се смесват и е необходимо да бъдат разграничени.
„Маса” е относително трайна общност от хора, с разнороден състав, в която съществуват трайни интереси и вярвания. Водещи изследователи на феномените на „масата” и „тълпата” са Макдугъл и Льо Бон. Макдугъл извежда определени принципи на организираната маса, които могат да се сравнят с характеристиките на тълпата, описани от Льо Бон, за да се направи по-голямо разграничение.
Според Макдугъл съществуват следните пет основни принципа на организираното множество от хора:
• постоянство в състава;
• участниците в масата да имат представа за функциите, дейността и целите на масите;
• масата да има връзка с други такива маси;
• да има изградени традиции и обичаи;
• да има разпределение на функциите.
Според Льо Бон масата като социално-психологическо явление отразява общия колективен дух, където съзнателната личност се ликвидира.
При тълпата, Тард говори за общност, формирала се на инцидентен принцип, която е с хетерогенен състав, събрана по определен повод, моментен интерес и действа спонтанно и ирационално.

Как една група хора се превръща в тълпа?

Когато хората попаднат заедно в екстремна ситуация, без ясни представи за справяне и преодоляване, страхът провокира търсенето на подкрепа и сигурност в другите. В по-голямата група човешките страхове се редуцират, Азът преминава в Ние, развива се усещане аз групова мощ, единство и анонимност.
Разположението на всеки човек в близост до другите и стесняването на личностното пространство прави хората податливи на внушение, подражание и „заразяване“.

Важен фактор за разграничаването на тълпата от масата е т. нар. „закон за душевното единство на тълпите” .

Това е процесът на заличаване на индивидуалността, докато чувствата и мислите на хората се насочват в еднаква посока и се формира една своеобразна колективна душа, караща ги да мислят и чувстват корено различно, отколкото ако са извън тълпата. Така се появява едно „усещане за непобедима мощ ”, което е по-скоро инстинктивно, на което човек не би отдал значение.
Жертването на собствената индивидуалност намалява тревожността, напрежението и влиянието на негативните емоции върху психиката. Появяват се спонтанни, импулсивни идеи и желания, които по начало човек не би възпроизвел, ако не е в структурата на тълпата и така се създава илюзията, че действа по своя воля и същевременно го освобождава от задръжки и отговорност.

Кои са най-често срещаните форми на поведение за различните групи от хора?

Подражанието е форма на поведение за тълпите и малките групи.  При него действа “световният закон на повторението ”, при който индивидът се сравнява с другите, които са в сходна ситуация, а ръководен принцип са приликите, а не разликите. В ситуации на опасност или надежда, индивидът е заинтересован, колкото и останалите, затова посоченото обстоятелство засилва склонността му да подражава в поведението си на другите.
Заразяването“ е процес на въвличане на множество хора в дадено психично състояние, под въздействие на възприемането на външен еталон на това състояние. Така един член се превръща в стимул за имитативното поведение на другите. Поведението се мултиплицира, като обхваща цялата група и ескалира по интензивност, като „увлича“ всички в обща емоция.
В непредвидени и екстремни ситуации страхът и паниката са естествени форми на индивидуално и масово поведение.

Страхът може да има разрушително, вредно въздействие прераствайки в паника и ужас, когато се наблюдават  буйни, хаотични действия или „вкаменяване“, подобно на шок. Рефлексът на естествена предпазливост може да прерасне в панически рефлекс.

Независимо дали говорим за различните форми на масово поведение, човек като цяло се чувства по-сигурен, уверен и в безопасност, когато е част от по-голямо обединение от хора, в което отговорността за осъществените действия не е индивидуална, а колективна. Разпознавайки характеристиките на масовото поведение, можем да се справим по-ефективно с непредвидена ситуация, поставяща ни извън зоната ни на комфорт.

 

Автор: Петя Илиева

 

Източници:

Градев, Д. Социална психология на масовото поведение . УИ “Св.Климент Охридски”. С’2000.

Йолов, Г, Критичните ситуации и масовата психика, С., 1973

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=114560