Психологически операции

 

Терминът „психологически операции”, известен още и като: MISO, PSYOP, Political warfare, “Hearts and Minds” и пропаганда се използва за описание на действия, които имат за цел да породят планирани реакции в други хора, използвайки основно психологични методи.

Знанието за човешката логика и желанията на хората, за източниците на страха и неговите механизми са основните „боеприпаси” с които се снабдяват специалистите в този „театър на военни действия“. Психологическите операции използват силата на аргументите и влиянието, а не аргументите на силата.
Използвайки арсенал от специфични методи и подходи те повлияят емоциите, мотивите, нагласи или поведение, ценностната система и вярата на определената група хора (мишената).

Психологическите операции са провеждани още в дълбока древност. Вероятно те са включвали общуване „лице в лице“, при което един човек се е опитвал чрез жестове, думи, викове или действия (или в комбинация от тях) да повлияе на друг човек.

Словосъчетанието „психологическа война“ е употребено за първи път през 1920 г. от английския историк Дж. Ф. К. Фулър, който „пророкува“, че чистата психологическа война би могла с времето да замени традиционната война.

Историята на военното изкуство показва, че психологическите операции могат да бъдат особено успешни за намаляване интензивността и продължителността на бойните действия, а при определени случаи да ги направят и ненужни. От друга страна, психологическите операции се възползват от психичния стрес, в който изпада противникът по време на бойните действия.

Преди 60-те години българският психолог Спиридон Казанджиев, анализирайки пропагандата като „едно условие от извънредно голямо значение за психиката на бойците на фронта“, посочва, че тя „трябва да почива върху присъщи на човешката природа особености, като любопитство, сензация, слабост към слухове, потребност да се търси в тежки моменти виновният, нуждата от авторитет, желание да се представим като добри и справедливи. От друга страна, пропагандата трябва да бъде съобразена с психо¬логията на този, срещу когото се извършва, с неговите култур-но ниво, народностно съзнание, обществена дисциплина, традиции, както в семейния, така и в социалния живот, морал, религия и пр. Най-сетне пропагандата трябва да се съобразява с конкретните условия, нужди и затруднения. Крайната цел на пропагандата е да уязви морала на противника и преди всичко на войската му, за да разколебае неговите дух и дисциплина. За тази цел тя из¬ползва умело всички слабости и затруднения на противника, които правят внушенията й по-достоверни и по-убедителни”.

Схематично психологическите операции могат да бъдат разделени в три основни категории:

 Стратегически

Техните цели са дългосрочни. Основната им задача е създаването на „благоприятна среда” за провеждане на самите военни действия зад граница.

 Оперативни

Те преследват средносрочни цели в подкрепа на регионални кампании, както и операции с военни действия на няколко територии едновременно. Примери за такива са под¬риване на доверието във вражески лидери, провеждане на контрапропагандни кампании, подкрепа на планове за въвеждане на противника в заблуждение.

 Тактически

Те се провеждат за постигане на относително краткосрочни цели или оказване на незабавен ефект срещу вражески сили в подкрепа на тактически бойни единици. Те се планират така, че да окажат психологически натиск върху противника и да убедят гражданското население да сътрудничи по един или друг начин за постигането на поставените тактически цели.

 

Автор: Даниел Генков

 

 

Източници:
http://iamarmy.com/Reenlistment/PacketMOS/psyops.php

„Forces.gc.ca“. Journal.forces.gc.ca. Retrieved 2011-05-18

Военна психология. Психология на боеца. София, Печатница на военно-книгоиздателския фонд, 1943

Szunyogh, Béla (1955). Psychological warfare; an introduction to ideological propaganda and the techniques of psychological warfare. United States: William-Frederick Press. p. 13. Retrieved 2015-02-11

Chekinov, S. C.; Bogdanov, S. A. The Nature and Content of a New-Generation War (PDF). United States: Military Thought. p. 16. ISSN 0869-5636. Retrieved 2015-02-11

Doob, Leonard W. „The Strategies Of Psychological Warfare.“ Public Opinion Quarterly 13.4 (1949): 635-644. SocINDEX with Full Text. Web. 20 Feb. 2015

Wall, Tyler (September 2010). U.S Psychological Warfare and Civilian Targeting. United States: Vanderbilt University. p. 289. Retrieved 2015-02-11