В търсене на корените на престъплението – 2

 

Продължение на темата …

За действително начало на съвременния интерес към агресивността се считат психоаналитичните проучвания на Зигмунд Фройд.

Противно на традиционното, утвърждавано с векове разбиране за изключителната природа на човека, Фройд въвеждаразбирането за неговата инстинктивност, ирационалност, антисоциалност и агресивност.

В своите трудове Фройд разглежда ролята на деструктивността на човешката природа. Според него всеки има определен деструктивен потенциал, който е синстинктивен произход и, при определени условия, може да стане водещ. Алтернативата е в сублимацията или трансформирането на агресивната енергия в социално полезна и подхранваща креативността такава. Фройд признава, че малцина успяват да трансформират тази енергия в дейности в областта на науката, изкуството и др. (Маджаров, 2006).

Следователно агресията, която намираме в акта на посегателство спрямо личността, е резултат на неудовлетворени и несублимиранилибидонозни потребности, които не се осъзнават(Маджаров, 2006).

Редица други автори също разглеждат проявите на агресия в своите трудове.

Според Е. Фром (1992), деструктивността е „опит за непоносимо чувство за безсилие, тъй като целта ѝ е премахване на всички обекти, с които трябва да се сравнява едно лице“. Деструктивните импулси винаги успяват да намерят обект. Ако поради някаква причина другите хора не могат да бъдат техен обект, такъв, без никакви трудности, става собствената личност.

Хорни(1996) описва противоестествените поведенчески реакции като нарушаващи моралните и етични забрани. Според нея те са наложени от съвременната цивилизация и пораждат у личността чувство на омраза и страх.

Факт е, че още с раждането си човек попада в свят, в който неговите действия са социално организирани – кога да ходи на разходка, кога да се храни, кога да посещава детска градина, кога да има право да гласува, кога да работи и т.н. Подобно регламентиране на индивидуалното поведение подпомага съществуването както на отделния човек, така и на обществото като организирана социална система (Манчева, 2014).

Според Александър Лакасан единствената причина за престъпността е обществото, както и че „всяко общество има престъпниците, които заслужава“ (Уилсън &Уилсън, 2005).

Всички описания, в крайна сметка, се свеждат до едно – очертаване на параметрите и спецификите на престъплението като човешки акт, съществуващ, още от зората на цивилизацията. То се е променяло с развитието на обществото – като се започне от погазване на табуто, изпълнение на нещо греховно, морално прегрешение, закононарушениеи др. Неговото изследване продължава и до днес и все още нямаме точна формула. Всъщност, когато мислим и говорим за действията на човешкото същество, е наивно да се надяваме да открием ясен алгоритъм. В изследванията си винаги ще откриваме нови разклонения на корените на престъпното действие, нови фактори и причини за него. И смисълът на тези търсения е спечелване на битката със злото.

 

 

Автор: Мария Юрукова

 

 

Юрукова, М. Психологически анализ на писмени показания в случаи на безследно изчезнали лица. Дипломна работа, София, 2015 г.