В търсене на корените на престъплението

 

„Днес, убийството, палежът, отвличанията и сексуалното насилие са само някои от признаците на упадък, водещи до всеобщо безпокойство.

                                                                                                          Владимирова, 2005

Проблемите на агресивността привличат все по-често вниманието на учени от различни области на обществознанието, на политици, журналисти, психолози, както и на цялото общество в България – една държава в ситуация на твърде дълъг преход към демокрация. Лавинообразното увеличаване на факти с криминален характер във вид на съобщаване на данни за агресивни и насилствени действия на индивиди и групи, налага на обществото незабавно решаване на проблема (Зографова, 1997).

За голяма част от широката общественост остава загадка как една личност може да извърши престъпление.

Гайдаров (2011) заявява, че всички умишлени престъпления си приличат по това, че са нечовешки, т.е. противоречащи на човешката природа и поради това винаги пораждат въпроса за своята същност. Това именно кара обществеността да смята, че криминалната личност е психично болна, но според редица изследвания това далеч не е така.

Но каква е причината за криминалната обстановка в България?

Дали е липсата на организация и ясен регламент?

При аномия[1]в обществото се губи чувството за мярка в удовлетворяването на императивите на индивидуалното „Аз“; изчезва чувството за общност; границите за непозволеното се размиват и традиционните ценности се разпадат. Следствие на това, индивидите претърпяват неуспех в адаптацията си спрямо промените в обществото и по този начин средата се дехуманизира и отношенията между хората се деперсонализират (Дюркем, 1999).

Аномията провокира безотговорност и по този начин задълженията отпадат като елемент на ролево поведение. Последващият дисбаланс повлиява негативно цялата система от човешки взаимоотношения. Заедно с трансформацията на обществото тя ускорява разпадането на социалната и личностна ценностна система (Клинчарски, 2007).

Неспособността да се усвоят нормативните ограничения води до нееднократно извършване на неуместни агресивни действия, което може да стане източник на продължителни трудности в адаптацията.

Свързан с агресивността фактор е и процесът на социалното учене, в който от критично значение е миналия опит на индивида и социалните модели, които следва. Според А. Бандура агресивността може да се усвои и превърне в модел на поведение по пътя на подражанието. За разлика от други концепции, теорията за социалното учене набляга върху ролята на наблюдението за научаване на агресивни модели на поведение.

Следва продължение …

 

 

Автор: Мария Юрукова

 

Юрукова, М. Психологически анализ на писмени показания в случаи на безследно изчезнали лица. Дипломна работа, София, 2015 г.

[1] От фр. аnomie – без норма, контрол, правила и мярка за отлените индивиди.